Кан Алцек

Слънцето на Велика България залязва. Под напора на настъпващите хазари синовете на кан Кубрат напускат бащините земи, за да намерят нов дом за своите племена. Най-младият от тях, Алцек, повежда народа си през Панония и кралството на франките към слънчева Италия. Пътят е дълъг, изпълнен с изпитания. За да преминат през тях, българите трябва да потърсят опора в своето единство, да калят силите си сред огньовете на тежки битки и да съхранят вярата си. Върху плещите на Алцек, превърнал се по волята на съдбата в кан и господар на своето племе, пада тежката грижа да взема съдбоносни решения. В несигурното време на войни и коварни предателства младият предводител трябва да избере на кого да повярва, чия десница да поеме, срещу кого да вдигне меча си. Жертвите, съпътстващи това странстване, са тежки. Понякога дори най-доблестните воини са готови да надигнат недоволно глави срещу своя кан. За да съхрани народа си и да му спечели жадуваните нови земи, Алцек трябва да обуздае младежкия си плам, да отсъжда мъдро делата на човеците и да запази силите на българското племе. Осигурил бъдеще на народа си, спечелил почитта на приятели и врагове, кан Алцек се превръща в ярък образ, въплътил в себе си българската сила, неукротим дух и благородство. Българите – това е народът, който имаше всичко, което е пожелавал; те вярваха, че светът е открит за тях; те никога не се съмняваха в победата си; това е народът, на който се учудваше светът... Магнус Феликс Енодий за българите – 486 г.