Грях

В тома са включени три повести и осем разказа на един от най-своеобразните наши белетристи. Творбите му са сякаш психоаналитични етюди на една душа, изгубила равновесие, угнетена от страховити афекти, от някакъв неизясним грях, оплетена от загадъчни двоумения и влечения. Статиите за творчеството на автора са от Г. Константинов и Елка Константинова. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. "Името на Георги Райчев се утвърждава в българската литература едноврменно с това на Йовков. И той печата разкази още през първото десетилетие на нашия век, но отделни книги издава, подобно почти на всички писатели от своето поколение, едва от войните насам: "Весели разкази" (1918), „Мъничък свят", повест, бележник на един разлюбен (1919), "Царица Неранза" (1920), "Разкази", книга първа (1923), "Песен на гората", повест (1928), "Еленово царство", драма в стихове (1930), "Легенда за парите", разкази (1931), "Господинът с момичето", роман (1937), няколко детски книги и една "Крилови басни" (1926). Творческият лик на Райчев е вече доста изяснен в тия няколко книги, макар те да указват за непрекъснати дирения, да отбелязват една нервна и неравна линия във вътрешното развитие на този писател. Изглежда, че Райчев ще си остане все тъй дирещ, неспокоен дух и всяка нова негова творба ще носи по една изненада..."